Altermedia България се присъединява към инициативата “Сложи цвете на паметника на Яворов, спаси къщата-музей на големия поет!”, която е организирана от Съюзът на българските писателите, фондация “Яворов” и Синдикатът на българските учители. Призоваваме всички наши читатели да направят същото и да посетят сградата, която се намира на ул. “Г.С.Раковски” 136 в София. Идеята на организаторите е с това да се обърне вниманието на институциите за събарящата се къща – паметник на културата, където се намира и музеят на гениалния Пейо Яворов. По-долу публикуваме едно от най-известните му стихотворения, което той посвещава на Тодор Александров – водачът на легендарната ВМРО!
Заточеници
От заник-слънце озарени,алеят морски ширини;
в игра стихийна уморени,
почиват яростни вълни…
И кораба се носи леко
с попътни тихи ветрове,
и чезнете в мъгли далеко
вий, родни брегове
И някога за път обратен
едва ли ще удари час:
вода и суша — необятен,
света ще бъде сън за нас!
А Вардар, Дунав и Марица,
Балкана, Странджа и Пирин
ще греят нам — до гроб зарица
сред споменът един.
Рушители на гнет вековен,
продаде ни предател клет;
служители на дълг синовен,
осъди ни врага заклет.
А можехме, родино свидна,
ний можехме с докраен жар
да водим бой — съдба завидна! —
край твоя свят олтар.
Но корабът, уви, не спира;
все по-далеч и по далеч
лети, отнася ни… Простира
нощта крилото си — и веч
едва се мяркат очертани
на тъмномодър небосклон
замислените великани
на чутният Атон.
И ний през сълзи накипели
обръщаме за сетен път
назад, към скъпи нам предели,
угаснал взор — за сетен път
простираме ръце в окови
към нашият изгубен рай…
Горчива скръб сърца ни трови. —
Прощавай, роден край!
0 responses so far ↓
There are no comments yet...Kick things off by filling out the form below.
Leave a Comment