Скъпи братя и сестри Българи,

Днешният празник е в чест на Българските герои просветители от миналото. Посветен е на тяхната непримирима сила за борба, национално просвещение и устрем да съхранят духовно моралните ценности на Българския народ през вековете. Ето и някои от техните имена: Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, проф. Любомир Милетич, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов. Това е само една капка, една малка част, от имената на достойните Българи пазители на националния ни дух.

На кратко ще преразкажем историята и предпоставките за възникването на този празник. За пръв път, Денят на народните Будители е отпразнуван в гр. Пловдив през 1909 г. Дотогава, на тази дата се е празнувал денят на св. Иван Рилски. През 1922 г., народното събрание обявява този ден за празник на всички “заслужили българи”, както са се изразявали тогава. Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество е рухнал възрожденският идеал. За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент, българите се вглеждат в делата на онези, които, в трудно време, с мощта на своята мисъл, са връщали равновесието и духовната стабилност на народа.

Ето и мотивите на тогавашното народно събрание за официалното обявяване на този ден като национален празник:

“Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие всред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното – бяха мили, симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високо осмислен. Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам – и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж. Последната се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото. А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България.”

Вероятно повечето от вас знаят, че през многовековната българска история, за около 7 века, българският народ е бил под робство – 2 века под това на византийците и 5 века – под това на османските турци. В тези времена били заличени много български родове, много исторически извори, многовековни завоевания на българската култура…

И все пак, България успява да оцелее и отново да се появи със собственото си име на политико-географската карта на Европа.

Този факт се дължи на дейността на многобройните дейци на словото, на онези творци, които успяха да пренесат мъждукащия въглен на българския национален дух през вековете. Точно за това, ние смятаме, че този празник трябва да ни накара, чрез миналото да се вгледаме в бъдещето и да почетем и съвремените народни будители, сред които имаме честта да сме ние самите! Защото всеки Българин, носещ в себе си и разпространяващ искрицата на националния дух, е сам по себе си будител на народа. Макар да живеем в различни времена и методите, по които разпространяваме истина и словото, са различни от начина по който те са се разпространявали през различните исторически епохи.

Не забравяйте, че за да запазим народа си в днешните трудни времена са нужни усилията на всеки един от нас, всеки Българин! Трябва да действаме, а не да бъдем мълчаливи наблюдатели на процесите случващите в Родината ни. Отговорността на утрешния ден е както лична – на всеки един от нас, така и национална – за цялата Българска нация. Нека благодарим на нашите предци за завета, който са ни завещали – а именно, че будността на Българина е нещото, което го е крепило в миналото, през вековете на тежките робства. Тя е и нещото, което ще ни осигури по-добро бъдеще – както лично, така и национално. От нас зависи!

Altermedia България