Altermedia България - Гласът на народа

AM — Thu, 01 Oct 2009 06:16:05 +0000

Предстоящи прояви: 28.XI.2009 г. – Пловдив – Шествие против Ньойския диктат+++12.XI.2009 г. – София – Лекция за световната финансова криза+++19.XII.2009 г. – Пасарел – Възпоменание за “живата торпила” – капитан Димитър Списаревски+++13.II.2010 г. – София – Луковмарш 2010

Вълчите празници

Сам съм, други няма — Sat, 21 Nov 2009 10:11:11 +0000

По всички национални медии днес се споменава, че днес се празнува православният празник на християнското семейство и християнските деца – “Въведение Богородично”. Нашият екип честити на всички вярващи християни, но както сте забелязали, макар че уважаваме българското християнство, не желаем да забравим старите традиции на народа ни, които стоят в основата на почти всеки един български християнски празник. За това ще ви разкажем накратко за т.нар. “Вълчи празници”, в които българите от незапомнени времена сме отдавали почитта си към господарите на гората – вълците.

Вълчи празници (Вълчляци, Вучляци, Дзверини дни, Вълча Богородица и др.) в българската народна митология се нарича период от 3, 5, 7, 9 или 10 дни (в зависимост от региона), който се почита в чест на вълците. Календарно този период най-често е съотнесен към есенно-зимните празници около Архангеловден, но в Южна България се празнува през Мръсните дни, другаде (Медвен, Грудово, Вресово и др.) през Трифунците (1 – 3 февруари). В Западна България като Вълчи празници са известни Мратинците (11 – 16 или 21 ноември). В Средните Родопи до 1920 – 1930-те г. всеки първи ден от месеца се празнува „зава̀лька“ (за вълка).

На някои места в България за покровител на вълците се смята свети Мина, защото Вълчите празници започват от 11 ноември — денят на светеца. Някъде (където са празнувани 10 дни) завършват на 21 ноември (Въведение Богородично или народният празник Куцулан) и затова са известни като Вълча Богородица (Богородица вълчата) В Сливенско, Котленско и др., се вярва, че има три Богородици — Голямата, Малката и Вълчата. Тези три Богородици са сестри.

Широко разпространено е схващането, че най-опасният ден от тези празници е последният. Той е наричан Куцулан, Натлапан, Клекуцан и др., по името на най-опасния вълк, единака, приеман като митичния водач на глутницата, който обаче не върви с нея.

Схващането за вълка като опасен за човека и живата стока предопределя обредността през периода когато траят Вълчите празници — извършват се редица обредни практики и се спазват редица забрани с цел да се предпазят хората и добитък от вълците. По време на тези празници името на вълка е табуирано — то не се произнася. По-често използваните названия са двоица, троица, девет души, братя, душмани и други подобни. Забраните, които се спазват са свързани най-вече с домакинската работа на жените — те не бива да работят с вълна, с остри предмети (нож, ножици, дарак, гребен, игла), тъй като са оприличавани на вълчи зъби. Ножиците не се отварят, за да бъдат затворени челюстите на вълка. В навечерието на празника те се връзват здраво и се скриват, за да не бъдат открити случайно от някое дете, което да ги отвори. Това се отнася и до сгъваемите ножове и всички подобни предмети.

Вярва се, че през този период не трябва да се изработват никакви дрехи (особено мъжки), защото този, който носи такава дреха, ще бъде изяден от вълци. Разпространен е мотивът за това, как една жена закърпила връхната дреха на мъжа си по време на Вълчите празници. Когато след време отишъл за дърва в гората, той бил нападнат от вълк, който само откъснал кръпката от рамото му и си отишъл.

На някои места в България жените мажат с кал около огнището и при вратата, както и вратите на кошарите и оборите, като това действие е съпроводено с диалог от заклинателен характер (както при Мишите празници) – да замажат (залепят) очите и устата на вълка, – а някъде е съпроводено и с наричане: „Да му залепя устата, да му залепя очите, да му залепя краката“. В Пловдивско жените отиват зад кошарата и там със затворени очи зашиват предната и задната пола на ризите си. Подобна практика съществува и в Габровско, където се изпълнява от две жени — едната пита какво шие другата, а тя отговаря, че зашива устата на вълка. В Западна България (Чупрене,Стакевци, Доктор Йосифово и др.) по време на Трифунците (на първия Трифунец – 1 февруари) месят обредна пита, чиято пластична украса изобразява кошара с овце и говеда, на вратника стои „буден“ стопанин, а около кошарата са вълците. Тази пита се прекадява и и се слага в храната на добитъка, за да бъде предпазен от вълци.

През този период също така заключват веригата на огнището; не изхвърлят пепелта от огнището (вярва се, че вълците ядат или облизват въглените и така се плодят); избягват да излизат навън след залез слънце.

Altermedia България

Политически коректната истерия продължава да тресе Европа

Сам съм, други няма — Sat, 21 Nov 2009 09:43:25 +0000

Макар, че Втората Световна война свърши през 1945 г., борбата със “злите” сили на оста продължава и до днес. Всички символи използвани от нашите съюзници през войната са охулени, демонизирани и дори забранени в годините след 1945 г., въпреки че това са древни символи, част от които са разпространени и се използват от народите по целия свят. Цялата политически коректна истерия и пропаганда по такъв начин извърта нещата, че например представя древният съмвол на слънцето, свастиката, като по-страшен дори и от най-ужасното престъпление.

Случката за която ще ви разкажем се е случила наскоро във Франция и е доста показателна за тоталитарния характер на демокрацията. Нещо, за което сме писали не един път.

За коледен базар в общината във френския град Оранж били разлепени плакати с пречупени кръстове. Според официалната информация служителка в общината не внимавала достатъчно при изготвянето на плакатите. Тя направила дизайна на Photoshop и си харесала традиционни индийски орнаменти, използвани за щампа на платове.

Оцветила ги в червено заради Коледа. И резултатът бил, че на готовите плакати се виждали много мънички пречупени кръстове.

И тогава се намесили бдителните правозащитни организации, които както в България, така и в ЕС, пропускат истинските проблеми, но щом стане въпрос за подобна случка веднага се появяват и започват да проповядват заучените си фрази. “Правозащитниците” били представени от организацията SOS RACISME, които заплашили че ще съдят градската управа за насаждане на расова омраза. Под техния натиск градската управа била принудена да събере вече разлепените плакати и да се извини.

Чудно е, ако всички сме хора, както ни се проповядва от властващата днес либерална демокрация, защо в Индия свастиката се възприема от хората, като символ на щастие, а в Европа като символ на злото? Нали сме еднакви, универсални и изповядваме общочовешки ценности?

Наистина, националсоциалистите са използвали свастиката и един от нейните варианти се е превърнал в техен символ. Каква демокрация обаче е тази, която преследва истерично и налага цензура върху използването на древни общочовешки символи, в неполитически контекст, използвани от хиляди години от европейските и въобще народите по целия свят?

Ако, според тази правозащитници, всяка свастика насажда т.нар. расова омраза, то и тази млада Българка в народна носия е националсоциалистка и това е националсоциалистическа пропаганда. Това не ви ли звучи налудничаво и параноично?

Altermedia България

Някои журналисти – по-големи цигани от циганите?

vologez — Wed, 18 Nov 2009 23:56:16 +0000

Във връзка с инцидентите в Самоков, където при младежки конфликт цигане бива одраскано с нож, а след това развилнялата се циганска тълпа малтретира и бие десетки българи, ви предлагаме да гледате следните манипулативни репортажи от няколко телевизии:

На всички ще направи впечатление колко загрижени за циганите са журналистите и как нападенията над българи биват премълчавани и омаловажавани! Можем само да пожелаем на всички такива репортери и репортерки да им се случи най-малко същото, което се случи на тяхната колежка Миролюба Бенатова, която беше блъскана от цигани преди време по време на заснемането на репортаж! Отново прави и впечатление как всички цигани говорят като по сценарий и са готови да се закълнат в невиността на ранения им събрат! Разбира се никой не е и очаквал друго от винаги невинните “роми”! Колко честни са те пред камера, а и по принцип, може да видите и от следния по-весел клип:

Това е поредният инцидент в Самоков и цяла България, който доказва по категоричен начин, че ако българите не се пробудят, положението ще става все по-страшно, а циганите все по-нагли и жадни за кръв!

Altermedia България

Комунистическите репресии над творците на изобразителното изкуство след 9-ти септември

vologez — Wed, 18 Nov 2009 13:35:00 +0000

Статията проследява съдбата на стотиците безпричинно убивани, измъчвани, заточавани и принуждавани да бягат в чужбина творци на изобразителното изкуство,наложена им от кървавата комунистическа власт след 9-ти септември 1944 г.

След преврата на 9.IХ.1944 из страдалната българска земя се изви сатанинско хоро, което оставяше след себе си огън и кръв. Тази вакханалия само за няколко месеца помете елита на нацията – нейната интелигенция. Първата жертва бе карикатуристът Борьо Зевзека (Б. Руменов), убит в сградата на радиото. Последва го Райко Алексиев. Героят му Гуньо Гъсков очакваше с нетърпение да навърши 17 години, за да стане “комунист“. Тогава – споделяше той – ще си пуша тютюн свободно и никой не може да ми каже нищо, защото ще му викам долу буржоазията.“ И ето,сега – бе дошло неговото време…

Първото действие от разигралата се ”Гуньогъсковиада” се наричаше “народен съд”. На 30 септември министър-председателят Кимон Георгиев подписа наредба, предвиждаща да бъдат осъдени всички лица, които… от 1.I.1941 със своите действия, писания, слово или по друг начин са допринесли“ за въвличането на България във войната, служили са по някакъв начин на Германия, или са “нарушили” неутралитета към СССР. Предвиждаше се съдебният състав да се формира от “народни обвинители” и съдии, предложени от отечественофронтовските комитети. Те “с най-голяма бързина” трябваше да съберат уличаващ материал, да “възбудят обвинението и определят мярката за неотклонение”. Срок за завършване на делата бе 1.I.1945.

В Съюза на художниците вече кипеше трескава дейност по реорганизацията и прочистването му от “фашистки” елементи. Малка група от нагаждачи извърши преврат и се самообяви за “нова управа” : Николай Райнов – председател, Илия Петров – секретар, и Николай Шмиргела – касиер. На 19.IХ. те свикаха “общо събрание”, което трябваше да изработи програма за бъдещата дейност.

Заговорниците успяха да съберат едва 50 души от членовете на Съюза на дружествата на художниците в България. Зад гърба на мнозинството (членската маса надхвърляше бройката 300) те постановиха разформироването на дружествата. В бъдеще художниците можеха да постъпват в съюза само поединично и след изричното одобрение от административната управа. Освен споменатите по-горе лица към нея беше кооптиран “постоянен съвет” от 8 души и “политическо бюро“ от представители на четирите “фракции, съставляващи отечественофронтовската власт”. Сред новоизбраните личаха имената на Фунев, Жендов, Ангелушев, Попов, Сотиров и др.

На следващото събрание Николай Райнов чете доклад, в който се казваше, че в съответствие с изискванията на “народния съд”, “който иска заслужено наказание за всички престъпници“, управата на съюза трябва да обяви “пред цялата общественост делата и имената на тия, които малко или много са били агенти на фашизма”.

Стотици творци на изкуството бяха задържани, жестоко измъчвани, а някои от тях убити още преди “народният съд” да започне своята работа.

рисунка на К. Щъркелов

Банда “гуньгъсковци“ нахлу посред бял ден в кафене “Цар Освободител“ и арестува Райко Алексиев. Парадоксално е, че тя се предвождаше от неговия млечен брат – Лев Главинчев. След половин месец на нечовешки изтезания позволиха на жена му да го посети. След време, тя разказа, че не е могла да го познае: “Беше изнемощял, едвам говореше, но ми каза: “Така ме тормозиха, измъчваха, физически и психически. Не очаквах, че ще направят това с мен. Аз обичах този народ.“ На 18 ноември Райко Алексиев издъхна в ръцете на палачите си.

Подобна е съдбата и на младия художник Михаил Ваклинов, родом от Кюстендил. Той умря като патриот, който отричаше съществуването на “македонска” нация.

За аналогични “тежки престъпления” в затвора бяха хвърлени: Александър Добринов, Константин Щъркелов, Александър Божинов, Борис Денев, Никола Танев, Константин Коцев (известен с псевдонима Коста Каменов). Но затворът не успя да сломи желанието им да творят. През цялото време те рисуваха и рисуваха.

Графичните им “дневници” разкриват зловещата обстановка в “дома на слепите” (надпис върху автопортрет на Танев), но и тънкото чувство за хумор на тези хора, които палачите не можаха да лишат от достойнство. В тях са запечатани образите и на видни интелектуалци, като Димитър Талев, проф. Георги Генов, Дамян Калфов, Змей Горянин, Стефан Танев. Ал. Добринов бе обвинен, че е “създал множество свръхфашистки картички“; давал карикатури в националистически вестници и илюстрирал книги с антисъветско съдържание, като “Болшевизма вчера и днес”, “Богата земя, беден народ” и др. Той обаче, а също така : Талев , Божинов, Денев и Танев категорично отрекоха , че са служили на германските интереси, а Каменов заяви простичко: “Рисувах за препитание.” Не така обаче се държаха техни колеги, привлечени като свидетели по делото. Подсъдимият Св. Нелчинов пише в дневника си за Николай Райнов: “Той за никого не каза добра дума… За карикатурата отсече, че не е изкуство, и че карикатуристите не били художници.“ Срещу Кочо Щъркелов бяха повдигнати страшни обвинения: бил предал на полицията Хр. Ясенов; не защитил Вапцаров на процеса през 1942. И когато неговият живот също висеше на косъм, свидетелите Младен Исаев и Христо Радевски сипеха срещу него гнусни лъжи. Първият: че чул Щъркелов да казва относно Вапцаров: “Щом е виновен, нека си понесе заслуженото.” А вторият – че след процеса Щъркелов влязъл в една кръчма и се провикнал: “Днес окачих един човек на въжето, но на негово място трябваше да отиде Жендов.“ По време на “народния съд“ същите тези хора публикуваха във вестниците публични доноси. Подписана с името на Ник. Райнов в пресата излезе статия, в която се твърдеше , че обвиняемите, а преди всичко изкуствоведът Чавдар Мутафов и жена му Фани сътрудничели на германската пропаганда. Но когато защитата на подсъдимите пожела да разнищи казуса, професорът гузно мълчеше. Едва след третото запитване отговори : “Не съм писал тази статия, синът ми (Богомил) я е писал и е използвал името ми.“

На предварително произнесена присъда прилича и изявлението на Н. Райнов, Ил. Петров и Шмиргела. То се появява малко преди VI състав на “народния съд“ да излезе с решението по делото и е озаглавено: “Изключени завинаги от Съюза на художниците заради фашистка дейност.“ В него са посочени имената на Ал. Божинов, Б. Денев, Ст. Баджов, К. Щъркелов, Евгени Йонов, Ив. Вълчанов, К. Гърнев, проф. Н. Михайлов, Н. Ростовцев, проф. Н. Кожухаров, М. Паразчук, Г. Атанасов, Н. Глинек, Ст. Василев. За седем души се съобщава, че се “отстраняват от активна дейност без право да бъдат избираеми и избиратели“.

Пред други седмина, “които не са съюзни членове“, се “затваряха завинаги вратите на съюза“. Зловещият документ завършва с “изнасяне на показ“ и “порицание откритата фашистка дейност“ на Коста Каменов, Кирил Буюклийски ( баща на известния съвременен творец Димитър Буюклийски ) , Лазар Йорданов, Кирил Тодоров, Георги Ефтимов и Ст. Сърмабожов. През 1945 г. чистката сред дейците на изкуството и науката продължи с неотслабващо темпо. С указ на регентите от 17 януари, който започваше със смехотворното “В името на Негово Величество царя“ (Симеон II), от Художествената академия бяха уволнени изключително талантливите художници, професорите Васил Захариев и Никола Кожухаров. Малко след бе изгонен проф. Никола Ганушев. Висшето училище се лиши още от преподавателите М. Михайлов, починал при неизяснени обстоятелства, и Никола Аръшев, изхвърлен като “неблагонадежден елемент“.

Студентският отечественофронтовски комитет жестоко заклейми своите доскорошни професори. Чудовищен компромат изреждаше “изключително опасната“ дейност на проф. Ганушев. Подобни доноси, които можеха да струват живота на човека, изобилстваха по това време.Така например , агент № 109 от отдел “В“ на Държавна сигурност направи обстоен доклад по повод конгреса на художниците. В него той определи гениалния скулптор Андрей Николов като народен враг и “най-големия привърженик на цар Борис“; Стоян Конаклиев като “провокатор с фашистки разбирания“. Доносникът лепна прозвището “член провокатор“ и на Никола Георгиев, като го клеветеше, че заявил на всеослушание: “Сегашното художничество е реакционно, а не преди 9 септември.“ За звенаря Веселин Томов той написа, че защищавал горепосочените фашисти. Не е за учудване, че през следващите години имената на набедени художници минаха в забвение.

Изкуството на мнозина бе заклеймено като “буржоазна отживелица“, “декадентска“ и “салонна“ живопис. В тази категория попаднаха Ел. Карамихайлова, Ал. Мутафов, Ел. Консулова-Вазова, Ив. Табаков, Ник. Маринов, Г. Машев, Ат. Михов, М. Жеков, Г. Железаров, Хр. Каварналиев, Д. Константинова, Т. Коджаманов, Хр. Йонков-Крискарец, П. Францалийски, Й. Гешев, Вл. Рилски, А. Белковски и много други. Сред репресираните особена група съставляваха т. нар. великобългарски шовинисти като: Ари Калъчев, Емануил Ракаров, Ст. Баджов, Петър Георгиев, Дим. Ризов-Возир, П. Морозов, М. Пулиев. Тези хора си бяха позволили да възпяват в картините си многострадалната Македония и величието на националната ни история. Не са малко творците, които бяха репресирани само поради обстоятелството, че са влезли в досег с двореца или са родственици на “народни врагове“.

Виолина Лулчева – дъщеря на жертвата на “народния съд“ Коста Лулчев, бе преследвана до края на живота си. Обвинена, че е разнасяла позиви, тя бе вкарана в затвора, а по-късно интернирана с престарялата си майка във Видинско, където прекара 10 години. Дълго време от изложбена дейност бе отстранена Бистра Винарова – съпругата на “буржоазния историк“ Симеон Радев. В края на 40-те и началото на 50-те години върху биографиите на редица творци бяха лепнати новоизработени осъдителни етикети като ???проводник на трайчокостовщината“ или на “жендовщината“. Художничката Екатерина Спасова бе задържана и инквизирана във връзка с процеса Костов; от нея насила бяха изтръгнати признания, че е поддържала връзки с творци от Югославия и е предавала шпионски сведения на споменатата държава. Ролята на екзекутор се подемаше от политическия слугинаж – критиците на изкуството. Някои от публикациите в списание “Художник“ звучат като прокурорски обвинителни речи. В статия “Общата художествена изложба“ (кн. 3 от 1950 г.) главният редактор Богомил Райнов пише за Жендов: “Явни формалистични белези носи композицията “Пред гроба на водача“… геометризиране на силуетите и гънките на облеклата, обобщаване на формите в духа на прочутия “синтетизъм“, условни плакатни багри, изразяващи вкусовщина, наред с чисто технически недостатъци…“

Три години след появата на споменатия пасквил Жендов умря забравен от всички.

Не бе пощаден дори левичарят Ненко Балкански. Бил анархист, приспособленец, “активен златорожец“. Постепенно от изложбените зали бяха прогонени Кирил Цонев, Вера Недкова, Бенчо Обрешков, Иван Ненов, Васил Бараков, Кирил Петров, Стоян Сотиров, Цанко Лавренов, Борис Коцев и страдалецът Златю Бояджиев.
Вездесъщият Богомил Райнов си позволи да очерни дори Владимир Димитров-Майстора. За да бъде гаврата пълна, Райнов помести в “Стършел“ фейлетон, в който задаваше въпроса: “Какво би станало с нашия Майстор, ако ябълките и крушите изчезнат от планетата Земя!?“ Най-талантливите художници престанаха да излагат. Отричани и подценявани напуснаха галериите, учебниците и художествените издания автори, като Никола Петров, Иван Милев, Пенчо Георгиев, Георги Машев, Гошката Дацов, Сирак Скитник, ранният Ненов, “дореволюционният“ Венев… Мнозина не виждаха нищо обнадеждаващо сред тази пустиня, наречена “художествен живот“, и се сбогуваха с “комунистическия рай“ завинаги. Страната напуснаха Христо Явашев, Давид Перец, Елиезер Алшех и съпругата му Бронка Гюрова, Ари Калъчев, Маша Узунова, Николай Дюлгеров, Султана Суружон. Макар и по-късно по техния път тръгнаха: Л. Далчев, Н. Орешаков, Л. Диманов, А. Лекарски, Н. Сарафов, М. Марков…

Други не пожелаха дори да опитат сладостите на социализма. Предпочетоха да останат невъзвръщенци до края на живота си. Сред тях бяха жестоко заклеймяваният Жорж Папазов, Анастас Качамаков, Борис Георгиев, Асен Пейков, Никола Михайлов, Андон Русев. След 1956 настъпи известно “размразяване“. Но погромът над елита на българското изобразително изкуство, извършен през предишните 12 години, не можа да бъде изживян. В някои отношения последиците са невъзвратими, защото бяха прекършени стотици човешки съдби, бе унищожен и похабен талантът на няколко поколения творци и нещо, което се премълчава упорито и до днес – България бе изтрита от картата на световното изкуство.

Автор: Д-р Георги Генов

65 години от жестокото убийство на Райко Алексиев

vologez — Wed, 18 Nov 2009 07:54:08 +0000

Днес се навършват 65 години от жестокото убийство на Райко Николов Алексиев (с псевдоним Фра Дяволо) – виден български художник, карикатурист, фейлетонист; неколкократен председател на Съюза на дружествата на художниците в България; сътрудник на периодичните издания „Барабан“, „Смях“, „Людокос“, „Българан“, „Маска“, „Зора“; основател, главен редактор и списувач на сатиричния вестник „Щурец“ (1932-1944). Автор е на няколко сборника с хумористични разкази и фейлетони. Участва в няколко художествени изложби.

Биография

Райко Николов Алексиев е роден в Пазарджик в семейството на българи бежанци от Солун на 7 март 1893 година. Следвал е литература в Софийския университет и рисуване в Художествената академия в София. Още с появата на първия му пейзаж в “Изложба на младите” през 1913 г. втората съпруга на цар Фердинанд е сред най-големите почитатели на таланта му. Същата година художникът прави пет самостоятелни изложби.

През 1932 г. основава седмичния вестник “Щурец”. Райко Алексиев сам рисува всичките му карикатури, сам пише статиите, фейлетоните и хумористичните миниатюри, като се грижи и за разпространяването му. “Щурец” се списва в дома на художника до последния брой от 8 септември 1944 г. Тиражът му от 50 хил. през всичките 12 години го държи на челно място сред родните печатни издания. Още първият брой се разграбва толкова бързо, че се налага авторът му да го допечатва. Елин Пелин, Ангел Каралийчев,Димитър Подвързачов, Димитър Талев, Стоян Чилингиров, Георги Райчев, Тома Измирлиев, карикатуристите Илия Бешков и Стоян Венев стават редовни сътрудници на “Щурец” . Вестникът не пропуска брой дори по време на Втората световна война. Няколко от героите стават нарицателни: Генчо Завалията – тип на преследван от злополучията нещастник, Гуньо Гьсков – глуповат, но практичен младеж, Нане-Гето – шоп одумник, Отец Тарапонтий – практичен духовник.

През май 1939 г. свързва съдбата си с младата актриса Весела Грънчарова. Раждат им се три деца – Радослав, Веселин и Александър. Като дългогодишен председател на Съюза на дружествата на художниците Райко Алексиев организира подпомагането на бедстващите си колеги, останали без покрив. Той издейства от Министерството на финансите сумата от 2 млн. лв., която спасява от гладна смърт семействата на много нещатни художници, евакуирани в различни села на страната. Райко Алексиев е набеден за народен враг, тъй като е рисувал карикатури на Сталин. Пребит до смърт през ноември 1944 непосредствено след Деветосептемврийския преврат. Според книгата “Горещо червено” от Ивайла Александрова (награда на СБЖ за постижения в журналистиката), която се позовава на интервюта със съпругата на Алексиев и на документални изследвания, убиецът на Райко Алексиев е Георги Боков, по-късно главен редактор на “Работническо Дело” и баща на Ирина Бокова, която преди броени седмици беше избрана за шеф на ЮНЕСКО. През март 1945 г. е осъден посмъртно заради “антисъветска” и “прогерманска” пропаганда от т.нар. “Народен съд” по известното Дело №6, по което са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително някои вече убити. Книгите му са забранени в годините на комунистическата диктатура, а след преминаването й към псевдо-демократичен вариант през 1989 година той е реабилитиран.

Райко Алексиев казал веднъж: “Аз не съм политик. Аз съм показвал грешките на политиците, мъчил съм се с моите карикатури да осмея това, което вършат някои политици и е вредно за народа. Аз нямам пари в чужбина. Плащал съм редовно данъците си. На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил. Аз не съм плъх, та да напускам кораба, когато той потъва.” Патриотът Алексиев не може да предположи, че след 9-ти септември ще се разрази такава варварщина и отказва да напусне България, макар че е имал възможност. Това се оказва и неговата смъртна присъда, защото комунистическите касапи го убиват заедно с още стотици представители на интелигенцията, които нямат място в новия режим, който по простотия и диващина надминава дори този на земеделците на Стамболийски!

Източник: БНС/ГВАРДИЯ – Пазарджик

Боян Расате в “Точно така” по PRO-BG

vologez — Tue, 17 Nov 2009 20:00:38 +0000

От препратката по-долу може да гледате брой 41-ви на телевизионното предаване “Точно така” с водещ Светльо Витков. Продукцията като цяло се отличава с ниското си ниво. В него този път участие взе лидерът на БНС/ГВАРДИЯ – Боян Расате. След предаването самият той коментира, че е бил направо погнусен и едвам е дочакал края му. Негови опоненти, както често напоследък и в други предавания, бяха няколко мургави и едно сексуално сбъркано същество. Повод и тема на предаването беше “Световният ден на толерантността”, който съвсем спокойно би могъл да се казва и “Световен ден на политически коректната и мулти-културна глупост”!

Гледай предаването тук!

Altermedia България

Крайните сблъсъци между политически опоненти в Русия продължават

vologez — Tue, 17 Nov 2009 15:14:31 +0000

На 16-ти ноември 26-годишният “антифашист” и комунист Иван Хуторской е бил застрелян във входа на жилището си. Болшевишкият активист е бил известен с това, че е организирал охраната на различни “антифашистки” концерти, както и че е сформирал групи от младежи анархо-комунисти, които е обучавал на различни бойни изкуства, а след това те заедно с него са използвали уменията си, за да извършват нападения над руски националисти. Логично е да се очаква, че след като една подобна личност оправдава лесно насилието срещу инакомислещи, то рано или късно е щяла да намери края си по такъв начин. В руските медии се казва, че в следствие на многото нападения срещу руски патриоти, въпросният Иван е бил многократно предупреждаван да спре с действията си, като въпреки няколко нападения срещу него преди това, той не е преустановил престъпните си занимания, което е довело до убийството от онази вечер. Припомняме, че в Русия многократно вече се стига до политически мотивирани убийства. Причина за тях най-често са провокации от страна на анархистки и комунистически организации, които подбуждат младежи да извършват престъпления срещу патриоти. Същите тези наивни младежи много често сами стават жертва по-късно на насилие от противниците им.

Подобни провокации за нещастие вече има и в България! Припомняме, че преди около месец в Пловдив група по-възрастни комунисти (финансирани от червената олигархия), манипулирайки няколко наркозависими младежи, основаха “антифашистка” организация, която още от първата си проява заплаши, че ще удави в кръв Пловдив! Екипът на Altermedia България се надява, че в България никога няма да се стигне до подобни жестокости като в Русия! Политическата борба между различните идеологии винаги трябва да се води само и единствено в сферата на дискусиите и на базата на конкуренцията между идеи! Екстремизмът, особено когато са застрашени човешки животи е нещо неприемливо, което не бива да се толерира!

Altermedia България

Отново и отново…

vologez — Tue, 17 Nov 2009 14:48:27 +0000

Юзеирови пак строят паметник в Славяново

Братята Юзеирови са започнали нов строеж на паметник на мястото на разрушения през октомври паметник на незнайния турски войн в поповското село Славяново, каза кметът му Васил Стоилов. Тази сутрин двама работници са направили скеле и са започнали да изливат основите. Те са с почти същите размери като на съборения със заповед на кмета на Попово Людмил Веселинов незаконен паметник. До момента вече има изградени 30-40 сантиметра от новия строеж. Стоилов каза още, че е научил от хората от селото за новия строеж, които са коментирали, че се “строи нов паметник на мюсюлманина”. “Трябва да ми донесат разрешително за какъвто и да е строеж, но такова аз не съм видял”, добави още той. “Изграждаме наш монумент в частния си двор”, каза Али Юзеиров. Той ще е висок 2.99 метра. Ще представлява същата пирамида с полумесец отгоре и плоча с текст: „Българио, за тебе те умряха”. Това е наш двор и можем да строим каквото искаме под три метра, без нужда от разрешение, добави още той. Паметникът посвещаваме на всички мюсюлмани, които са умрели за България, визирайки всеки дал живота си в тази страна, посочи още той. Според Али Юзеиров откриването ще бъде на 26-ти ноември, когато е Курбан Байрама. По думите му адвокатите му са открили минимум 50 000 незаконни строежа в България и очаква да види дали те ще бъдат съборени и дали в страната ни ще продължи да има двоен стандарт.

“Над 100 посегателства над мюсюлмански храмове са се случили през последните 20 години.” Това каза говорителят на Главното мюфтийство Хюсеин Хафъзов и допълни, че през последните пет години тези прояви тенденциозно зачестяват. Хафъзов обясни, че най-честите посегателства се изразяват в оскверняване на джамии, палежи, обидни надписи по стените, но въпреки това няма нито един задържан за това. Това донякъде може би е породено от факта, че за много от тези посегателства има съмнения, че са организираните от хора, които имат интерес да създават напрежение в обществото и да предизвикват симпатии за самите себе си! Говорителят на мюфтийството изрази опасение, че подобни прояви застрашават етническата толерантност в страната.

От Altermedia България многократно сме напомняли на читателите си, че подобни действия срещу каквито и да е религиозни храмове не носят нищо добро и единственото, което постигат е да наливат вода в мелниците на антибългарските кръгове, които работят за това българите да бъдат представяни като злобни расисти, а циганите и турците винаги да бъдат невинните жертви! В крайна сметка религията сама по себе си, стига да не се използва за политически цели, както правят ДПС на моменти, не е проблем. Опасността идва от безкрайната политическа и икономическа мощ на ДПС и сходните й партии и организации, които отдавна са създали държава в държавата и за които работят хиляди етнически българи – новите еничари!

Altermedia България

Националистически партии основаха в Будапеща общ съюз

vologez — Tue, 17 Nov 2009 12:22:25 +0000

Националистически партий основаха в Будапеща общ съюз

Унгарската „Йобик” се събра с идейно близки партий от Франция, Швеция и Белгия. Водят се разговори и с австрийската Партия на свободата

Преди броени дни в Будапеща унгарската партия „Йобик” положи основите на едно ново „Обединение на европейските национални движения”. Към обединението са се присъединили още френският Национален фронт, италиянски Fiamma Tricolore, шведските Natinaldemokraten, както и белгийския Национален фронт. Това обединения беше направено на шестия партиен конгрес на „Йобик” , след като на отминалите избори за европейски парламент унгарците се представиха добре и се превърнаха в третата по сила политическа партия в Унгария.

Заместник-председателя на „Йобик” Zoltan Balczo поясни на пресконференция, че в бъдеще обединението трябва да прерасне в една „официална европейска, национално ориентирана партия”, която да се установи в Стразбург. По натам Balczo спомена и Британската национална партия (BNP) и поясни, че преговори се водят още с австрийската Партия на свободата, както и с партии от Испания и Португалия. Основното послание на пресконферензията беше, че евроскептичните партии, всъщност не са противници на Европа.

В политическото обръщение на новото обединение се казва, че те ще се борят за една „Европа на свободни, независими и равнопоставени страни”. Подписалите споразумението заявиха още, че „ … ще бранят Европа от религиозния, политическия и икономическия тероризъм, както и от финансовия империализъм”.

Участниците в конгреса отправиха призив към народите от Европа ЗАЕДНО да се противопоставят на глобализацията и разрушителните полследствия, които тя води със себе си. В края председателя на „Йобик” каза, че с основаването на това европейско обединение „Приказката за изолацията на „Йобик” отива в историята.” Напомняме, че „Йобик” са представени с трима депутати в европейския парламент.

Унгарската “Йобик” се събра с идейно близки партии от Франция, Швеция и Белгия. Водят се разговори и с австрийската “Партия на свободата”

Преди броени дни в Будапеща унгарската партия “Йобик” положи основите на едно ново “Обединение на европейските национални движения”. Към обединението са се присъединили още френският “Национален фронт”, италианската партия ”Fiamma Tricolore”, шведските “Natinaldemokraten”, както “Национален фронт” Белгия. Това обединения беше направено на шестия партиен конгрес на “Йобик”, след като на отминалите избори за европейски парламент унгарците се представиха добре и се превърнаха в третата по сила политическа партия в Унгария. Заместник-председателя на “Йобик” Zoltan Balczo поясни на пресконференция, че в бъдеще обединението трябва да прерасне в една “официална европейска, национално ориентирана партия”, която да се установи трайно в европейския парламент в Страсбург. Balczo спомена и “Британската национална партия” (BNP) и поясни, че преговори се водят още с австрийската “Партия на свободата”, както и с партии от Испания и Португалия. Основното послание на пресконференцията беше, че евроскептичните партии, всъщност не са противници на Европа. В политическото обръщение на новото обединение се казва, че те ще се борят за една “Европа на свободни, независими и равнопоставени страни”. Подписалите споразумението заявиха още, че “… ще бранят Европа от религиозния, политическия и икономическия тероризъм, както и от финансовия империализъм”. Участниците в конгреса отправиха призив към народите от Европа ЗАЕДНО да се противопоставят на глобализацията и разрушителните полследствия, които тя води със себе си. В края председателя на “Йобик” каза, че с основаването на това европейско обединение измислиците за “изолацията” на “Йобик” отиват в историята. Напомняме, че “Йобик” са представени с трима депутати в европейския парламент.

Altermedia България

Расов грях докара влюбено момиче до самоубийство

vologez — Tue, 17 Nov 2009 09:24:09 +0000

Абсурдната любов между наивна българка и криминално проявен циганин според медиите ги принудила да легнат на влаковите релси и така да сложат край на живота си. Интересно, дали ако всички нещастно влюбени лягаха под влаковете, в България щяха да останат хора? Подобен ход говори преди всичко за психическа нестабилност! Драмата потресла две села се случила вчера рано сутринта в 5. 00 ч. близо до Лом. 16-годишната Албена била размазана и починала на място, а 15-годишният Цветан е в болницата в Лом с тежки наранявания и според лекарите едва ли ще живее. Циганите разбира се отново се опитват да извъртят нещата и като причина за случилото се е сочен бащата на Албена, който е кмет на село Княжева махала. Той не харесвал Цветан, защото е многократно криминално проявен! Дори уж го заплашвал, както и семейството му, разказа днес сърцераздирателно по цигански бащата на престъпника пред медиите. Естествено обаче казионните медии не виждат причината за чувствата на бащата на момичето в това, че “избранникът” й е престъпник, а търсят някаква расова омраза, с която да обяснят случилото се и отново да изкарат всички българи расисти! На друго мнение обаче са хората от село Динково, които не изпитват жал, защото: “Цветан крадеше на поразия!”, както обясни пък кметицата Юлия Георгиева. “Бащата и майката са кротки хора, не са криминално проявени, но Цветан има зад гърба си няколко битови кражби!”, разказа тя. Също поред кметицата: “Цветан е хубаво момче и след него са тичали много българки, защото физически не е имал характерните мургави черти на ромите. ” (!!!) Извъртането на историята обаче продължава от майката на циганина: “От две години се познават Албена и Цеци, обичат се, всеки един от тях казваше, че не може без другия, срещаха се тайно, защото бащата на момичето не даваше, нали сме цигани и сме бедни”. Вероятно под чужди инструкции, тя също отказва да признае факта, че синът й е бил неприемлив в очите на другото семейство заради това, че е крадец! Цинизмът на циганите обаче няма граници и според старата циганка майката на Албена в началото е приемала сина й нормално, но след като той е откраднал няколко пъти, за да купи дебни подаръци на възлюбената си, го е обявила за крадец и се е настройла срещу него. Сега остава само да излезне Полина Тодорова от “Евророма” да ни обясни, колко силна е любовта при циганите за разлика от лошите българи и как щом един мангал краде от любов, то това не е кражба! За жалост положението в българските села отдавна е станало нетърпимо, а по-младите са загубили чувството на родителите си да не се занимават с представители на крадливия и престъпен номадски етнос! Всичко това неминуемо ще доведе до още подобни трагедии в бъдеще! Виновни на края разбира отново ще сме всички ние – лошите българи, които мразим горкото ром, което краде винаги подбудено от благородни чувства!

Altermedia България

В прав текст за “българските” медии

vologez — Tue, 17 Nov 2009 08:57:26 +0000

Д-р Тони Филипов: Бойко и Доган се договориха!

Къде са обръчите от фирми, къде са заменките на гори, къде са екодалаверите и ДПС-феодалите по места?! Блъсков и Тошев ликвидираха морала на журналистиката, братята Пъпки Павлови го продадоха, а Делян Пеевски го изнасили – това е отговорът, който дава едно от най-свежите пера на медийната сергия.

- Къде се загубихте, докторе! Последно бяхте в „Експрес” и „Монитор”?
- В навечерието на изборите ме извика баш шефката Ирен Кръстева и ми каза: „Досега те оставях да пишеш както си искаш, но нещата стават сериозни, залогът е много голям. Пиши правилно или излез в творчески отпуск”. И аз излязох.

- После?
- След изборите, по някаква висока уговорка, Кръстева беше отстранена. Синът й Делян Пеевски пое вестниците… и спря още първия ми текст. Без обяснения. В него не пишех нещо Бог знае какво за Бойко: „Популист ли е Бойко Борисов? Популизмът е приказка, разказвана с користна цел. Приказката е налице. Остава да разберем каква е целта.” И аз нямах друг вариант, освен да попитам накъде е вратата…

- За вас “Нова медийна група”, ръководена от Ирена Кръстева и Делян Пеевски, е „приветливо” място за работа?
- Ходили ли сте някога в ИПК „Родина”? Представям си, че точно така изглеждат фермите за бройлери в Америка. Виждаш слънцето само когато отидеш до тоалетната, щото тя има прозорец към света. В редакциите цари изповедален полумрак… Но това, което прави това място да изглежда почти като долната земя, е духът, който витае там. Блъсков като че ли им продаде не само вестниците, но и атмосферата. Особено гадно стана, когато Пеевски пое пресгрупата. Страшно потискащо е да гледаш как някакви хора тичат нагоре-надолу, пребледнели от страх. Особено така нареченото ръководство.

- Интересно е да сe разкаже за това как Пеевски “прави” вестници, как всяка вечер сваля и качва текстове, сменя снимката на Борисов, ако не изглежда добре. И това е същият този човек, който преди изборите викаше на Бойко Боко Тиквата!?
- „Експрес” вече е съсипан, „Монитор” е на шейната, „Политика” е на командно дишане. За да не отегчаваме читателите, ще го кажа образно. Представете си ситуацията, в която Пеевски са го турили оператор на Големия адронен колайдер. Как мислите, дали ще възпроизведе сътворението или разрушението? Ще поръчка тук и там и най-вероятно накрая „Големият взрив” щe му отнесе човката… И на всички край него.

- Разказват за “митичен” страх и автоцензура. Журналистите са унижавани, но приемат унижението. Що за атмосфера цари в редакциите на Делян Пеевски?
- Знаете ли как уволняват там? Просто ти спират електронната карта. Като не можеш да влезеш в ИПК “Родина”, се сещаш, че си уволнен. Няма предизвестия, няма договори, няма компенсации, на много от уволнените не изплатиха дори изработеното. Главната редакторка на „Експрес” Данка Василева и директорът Евгени Петров един ден просто не ги пуснаха в комбината и те така разбраха, че са уволнени.

- Защо българският журналист приема да бъде унижаван?
- Вероятно няма самочувствие. Как беше онзи филм – „Няма място за старите кучета”… Напълниха редакциите с младежи, защото те се управляват много лесно. И не познават друг начин на правене на вестник. Погледнете какво стана с колегията. Колко емблематични имена я напуснаха или просто престанаха да пишат. Пък и няма изход. Къде да отидеш, къде е много по-различно? От трън та на глог, че е по-висок… Като напуснеш Пеевски, ти си затваряш вратата за работа в три национални всекидневника и един седмичник. Поне. А ако е вярно, че ще купува и вестниците на ВАЦ, да работиш за Пеевски става почти безалтернативно.

А и кризата допълнително произвежда страх.

-Забелязваме как в делянпеевските вестници далаверите на бившия кабинет се вадят с някакво необяснимо мазохистично чувство?
- Новопокръстеният винаги е по-ревностен, защото трябва да се доказва пред новия бог. С коленопреклонни молитви да изкупи предишните си хули срещу него. Да покаже, че е бил заблуден и затова е вярвал в грешния, в падналия бог.

- То е ясно, че падналият се налага най-лесно. Това сякаш потвърждава правилото, че падналият няма приятели… журналисти. Това не е ли и жалко, а и гнусно?
- Да, падналият няма приятели журналисти. А като гледам какво става в БСП, той няма и другари и съратници. Погледнете ги червените канибали! Глутницата изяжда Алфа-та, водача, на всеки десетина години. Всъщност това са библейски сюжети. Не сме измислили ние нито „Осанна”, нито „Разпни го”.
Проблемът не е в това, че падналите политици нямат приятели журналисти. Проблемът е, че журналистите изобщо си позволяват такива приятелства. Журналистът трябва да стои на благоприлична дистанция от политика. За да може да пише за него и дейността му без лична симпатия, родена на чашка.

- Аз не мога да си представя, че Пеевски е толкова луд, че да се е зарекъл да ви гони до дупка. Нима наистина е казал, че ще купи всички вестници (медии), в които работите? С какво толкова застрашавате детето-чудо?
- Става дума по-скоро за отмъщение. Един ден след като напуснах „Монитор”, в „ШОУ” излезе текст, в който подробно се разказваше какво се случва и ще се случва в пресгрупата. И той решил, че аз съм информаторът. Та по този повод казал да ми предадат, че съм трайно безработен. И човекът си държи на думата. В два централни вестника, с които бях започнал разговори, внезапно и едностранно прекъснаха комуникацията. Нашите отношения с него имат предистория. В рубриката си съм си позволявал да пиша разни неща за него (както и за всички, които са се оказали в обществения фокус), които няма как да му харесват. Че изглежда като „правен в час по трудово”. Ми той наистина така изглежда, какво съм виновен. Ако зависеше само от него, вероятно щеше да ме изгони още когато купиха „Експрес”. Но Ирена Кръстева много харесваше писанията ми. Даже през август 2008 г. ме канеше да отида в „Монитор”. Ще отворя една скоба. С Кръстева се разбирах. Тя не пипаше текстовете ми, оставяше ме да пиша както мисля. Само два пъти ми е давала „напътствия”. Веднъж ме помоли да не закачам Бареков. Когато бях написал, че той при оргазъм вика собственото си име. Бареков е в някакви специални отношения с Пеевски, даже чувам, че Дилян щял да спонсорира новия му сайт. И вторият път беше за Орешарски – когато се правеше сделката НАП-ИПК. Орешарски си беше турил главата в торбата за тая сделка. Но това не попречи на „Монитор” оня ден да напише: „Орешарски скрил 6 доклада за кризата”, цитирам по памет.

- Как и с какво платихте за това, че сте писали, че Пеевски е правен в “час по трудово”?
- Това „платихте” е много драматично. Просто това беше повод за поредния ми скандал с Юлий Павлов, след който той ме свали от поста първи заместник. Ние с него често си крещяхме. Някак си не успях да го приема тоя смешник за издател. Бях го кръстил Бутафорко и така си остана. Когато ни съобщаваше, че с браточката му са ни продали, една колежка го попита дали ще си получим заплатите. А той знаете ли как й отговори: „Аз не знам дали ще си взема ДДС-то, вие ме питате за заплатите”. Много измислен човек.

- Защо според вас му беше необходимо на Любо Пъпката да си купува медии?
- Не, той не си е купувал, той си направи. В купуването няма такава далавера, както в правенето.
Достоевски казва, че истината е достъпна само ретроспективно. Та чух от няколко източника, че Любо Пъпката си е купил скъп имот в Кан. И съвсем не го пази в тайна, напротив, показва наляво и надясно снимки. Значи това е имот, към който проф. Кушлев не би могъл да прояви нездрав интерес. Юлий Павлов пък вече разхожда новата си жена (старата на Евгений Дайнов) с лъскав мерджан из София. А беше окъсан като карпатски вълк, когато се запознах с него през далечната 1994 г.
Вероятно не само Пъпките са останали доволни от сделката.
Нали знаете, че когато се перат едни пари, и двете страни имат далавера?

- Отбелязвате, че Ирена Кръстева има чудната дарба да се обгражда със „счупени” хора, бивши журналисти в напреднала фаза на ехолалия…
- Ехолалията е болестно състояние, при което човек се държи като ехото – повтаря всичко, което му се каже. „Шефке това…”, „Шефке онова…” Тя не можеше да вземе думата от тях, за да каже колко е тъп Бойко… А сега с удоволствие дирижират одата на възхвалата… Никого не обвинявам. Средата е токсична. Много е трудно да минеш през месомелачката на Блъсков и да си останеш ти. А там цялото ръководство е минало през тази месомелачка.

- Мислите ли, че медиите от само себе си полегнаха на Бойко?
- Като изключим Пеевски, на когото му се наложи по жизненоважни причини, за другите не просто мисля, а имам и доказателства. В редакцията на един ежедневник директно ми казаха, че ако се споразумеем да работя за тях, ще трябва да внимавам какво пиша за Бойко. Защото те по-рано подкрепяли БСП, но червените ги излъгали, не насочили никакви търгове и реклами към тях. И сега много се надяват, че Бойко ще го направи.

- И понеже Бойко много бързо забрави как медийната група на Кръстева-Пеевски го цакаха преди изборите, може ли да се смята, че сега има договорка между Пеевски – Доган – Бойко (за каквато и вие намеквате)?
- Не го намеквам, казвам го. И смятам, че е вярно. Но вероятно с Доган. Пеевски е малякът в тези отношения, няма кой да се договаря с него. Години наред живеем с усещането, че ДПС е политически организирана мафия, върху това наше усещане беше изградена и кампанията на Бойко. И какво? Къде са обръчите, къде са далаверите на Емел Етем, заменките на гори, къде останаха безобразията на турските феодали в смесените райони? Дори мисля, че няма да доживеем да бутнат и прословутото барбекю на Доган… Да, барбекюто е чудесна метафора.

- И тази договорка дали е само за пакета от медии или може да бъде и по отношение на други “пакети”?
- Естествено. Бойко трябва да е по-луд от Янето и Волен, за да се остави единствено на тяхната подкрепа. Ако те го цакат сега (въпросът е само кога, а не дали), той има голям шанс да се върне със собствено мнозинство, но след година-две упражняването на властта, неизпълнението на някои неизпълними обещания, ще изруча рейтинга му. И тогава ще има нужда от гласове, от подкрепа.

- Кой има интерес българската преса да бъде съсипана?
- Не мисля, че това е някаква съзнателна конспирация. Много фактори действат – политици, ченгета, главни редактори, дори и редови журналисти, които срещу пари са готови да напишат всичко за всички…

- Споделяте, че навремето Блъсков ви е давал свобода да тълкувате обществения и политическия живот?
- За тези 5 години, в които съм писал „Из делниците на един луд…”, само веднъж ме попита:”Абе, какво си писал за Лучано, та реве?” И толкова. Просто Блъсков е професионалист-вестникар. Ако нещо е полезно за вестника му, не го бъзика. Казвам вестникар, не журналист. Защото като журналист той пише толкова нескопосно, колкото и Тошо Тошев.
Книгите на Тошев за Жан, Иван, лъжата, са най-голямото удоволствие, което човек може да си достави облечен. Блъсков поне нямаше писателска мания. Но Блъсков го хвана жълтата болест, обсеби го парата, той не виждаше вече хора, а ходещи банкноти. Когато реши да продава вестниците си, вече не се интересуваше какъв вестник ще остави на купувачите. И реши да си икономиса няколко заплати, включително и на заместниците си. Бе той разгони всичките си съдружници, та за някакви наемници ли ще мисли…

- Блъсков няма ли пръст в съспипването на българските медии?
- О, тази тема е дълга и широка… То е въпрос на сравнение, но Блъсков и Тошев са направили най-много за днешното дередже на вестниците и на журналистиката като цяло. Ще ви дам един пример само. Нали помните как те дълго си развяваха взаимно бельото? Изумяхме, когато веднъж Блъсков се обади отнякъде и пусна заповед по гарнизона:

„От днес за Тошо Тошев като за умрял – или добро, или нищо.”

После от колеги от „Труд” разбрах, че Тошо го е развеждал като мечка из редакцията, та всички да видят, че му е отишъл на крака. Предполагам, че причината беше, че Блъсков тръгна да превзема СБЖ и имаше нужда да затвори фронта с „Труд”. Не съм проверявал, но мисля, че Тошо никога не написа: ”Блъсков слага ръка на СБЖ” или нещо подобно.
Блъсков вкара и ВАЦ, и Нова медийна група в българските медии. Но не това е най-големият му грях. Блъсков и Тошев пречупиха духа на българския журналист, доколкото го имаше. На крачка зад тях е дългогодишният главен на „Стандарт” Юлий Москов. На него се приписва сентенцията „По-добре дъщеря курва, отколкото син журналист”. Което издава дълбокия му „респект” към професията.

- Казвате нещо много интересно за Блъсков: ”Не му стигаше да си изработиш парите, а искаше и да си ги изстрадаш”?
- Не, не ни е биел, да не си помислите… За 6-те години, през които съм работил при него, само веднъж перна един зад врата на един страньор, но то беше по-скоро приятелска „мастика”. Имам предвид психическия тормоз. В тази област Блъсков е много изобретателен. Доставяше му някакво странно удоволствие да наблюдава падението, той го предполага във всеки и после държи да си докаже, че е бил прав. Блъсков е от този тип хора, които самонаблюдението е превърнало в завършени мизантропи. Правеше ранни планьорки (примерно сутрин в 9), екипът нареден прав до стената, той стои на стола махмурлия, зъл като смъртта и така колкото му е кеф. Викове, истерични крясъци, обиди…

- Какво мислите за новия седмичник “Галерия”?
- Ако трябва да сме точни, Патрашкова по „Хоризонт” каза, че ще го правят с лични спестявания, а Зоя разказа версията за кредитите. Вестниците са скъпо начинание и изискват много пари, „дълги” пари. Особено вестник, който няма да разчита на реклама. Първите им приходи от продажби са отложени с месеци напред във времето. В началото трябва да се затрупва пазара без оглед на продажбите. Като гледах по масите, те са тръгнали с много амбициозен тираж. Освен това нищо не гарантира бърз успех. Инерцията още дълго ще крепи „Уикенд”, който те клонират. С две думи – не вярвам да успеят.

Едно интервю на Мария ДРУМЕВА

Цената на истината и безценната глупост

vologez — Fri, 13 Nov 2009 13:25:09 +0000

По-долу можете да видите епизод от предаването “Цената на истината” от 12-ти ноември, в което участва и Боян Расате, водач на БНС/ГВАРДИЯ. Негова опонентка, макар и в предаването по принцип да няма заложен в сценария открит конфликт между коментиращите, беше известното циганско кречетало от “Евророма” Полина Тодорова. Темата беше относно типичните траги-комични отношения в едно циганско семейство, което обаче едва ли не ни беше представено като стожер на семейния морал. Втората част пък се занимаваше с душевните проблеми на един сбъркан педераст, който не уважава собствената си майка. Изобщо от участието на тези личности в крайна сметка стана ясно, че те са там само и единствено заради парите. Финикийските знаци са тези, които движат всичко у нас, но глупостта на хора като Данчо Циганина, Ванчо Гея и зъбатата Поля, която иска да е евроромка, но си е проста циганка, която и лъже като дърта такава, е безценна. Затова и ви предлагаме сами да видите забавното предаване, в което безспорен победител, макар и без да има състезание, беше Боян Расате, който многократно беше аплодиран от публиката.

Част 1:

Част 2:

Altermedia България

БНТ: Няма да свалим турските новини заради подписка

vologez — Thu, 12 Nov 2009 15:56:44 +0000

“Нито една телевизия не си променя програмната лицензия заради подписка или под натиск. ” Това каза на пресконференция за новините на турски език генералният директор на БНТ Уляна Пръмова. Изказването е във връзка и с опита на варненеца Росен Марков отпреди няколко дни да се замозапали пред сградата на националната телевизия в знак на протест срещу редовната турска емисия от 16.10 ч. по канала. По думите на Пръмова в програмната лицензия на БНТ от 2001 г. е било записано излъчването на новини на турски език в национален ефир. Промяната на програмната лицензия трябва да стане с много сериозни аргументи, категорична бе тя. Според генералния директор на БНТ, колкото и да е нисък рейтингът на новините на турски в момента, те се гледат от 50-60 хил. души. С това тя си противоречи сама. Пръмова съобщи, че медията е поръчала мащабно национално социологическо изследване, в което зрителите трябва да отговорят какво искат да гледат в бъдещите програми на БНТ във връзка с цифровизацията. Резултатите от изследването се очаква да бъдат готови до месец. В акцията си преди два дни Росен Марков представи тетрадки с 20 хил. подписа, които били събрани през август в центъра на морската столица против новинарските емисии на турски език.“Аз нямам нищо против нито турци, нито цигани, нито арменци. Живели сме и ще живеем заедно, но по единствената национална телевизия трябва да има новини само на български език. Аз съм против новини и на руски, и на английски, говорим само за български”, обясни той. Наистина не е редно по националната телевизия да има новини на турски, но те вече са факт от много време насам. Интересното е, че периодично се намира по някой, който наново да подхване тази предъвкана вече тема, докато редица други сходни, но по-страшни проблеми биват подминавани. Един от тях например е точно във Варна, където в университетите отдавна може да чуеш повече турски от български. Това е само един от примерите, как докато различни “борци” за национална правда се борят срещу новините на турски, турският отдавна вече измества българският на много по-важни места. Събирането на подписки пък отдавна трябва да е станало ясно на всеки, че не носи нищо и без значение за властимащите, които игнорират винаги волята на народа си. С други думи – много шум за нищо!

Altermedia България

Полицай фашист рани със стоппатрон 13-годишен ангел херувим

vologez — Thu, 12 Nov 2009 14:21:00 +0000

Полицай фашист от Нова Загора е ранил със стоппатрон 13-годишен ангел херувим, който от бедност си събирал чужди метали. Освен всичко останало невинното дете оказало съпротива при несправедливото задържане и се опиталo да избяга. С иронията до тук! Органите на реда са реагирали на сигнал за предадени за скрап метали, за които има съмнение, че са откраднати, съобщават от ОД на МВР Сливен. При извършената проверка е установено, че С.М. (на 21 г.) от с. Ръжена, общ. Казанлък, и 13-годишно момче от Нова Загора са предали метали откраднати от неработеща лимонадена фабрика. При ареста двамата са направили опит да избягат и блъснали с каруцата си полицейската кола. Патрулната кола пропаднала в отводнителна шахта, а един от полицаите стрелял със стоппатрони и ранил 13-годишния нарушител в гърба. Въпреки това двамата крадци избягали.По-късно малолетния престъпник от цигански произход потърсил медицинска помощ. Установено е само повърхностно нараняване и той е без опасност за живота. 21-годишният С.М. е задържан за 24 часа. За жалост, колкото и иронично да е заглавието и началото на статията ни, на всеки е ясно, че в България има действително личности и кръгове, които винаги извъртат нещата по този начин и то не на майтап! За тях всяко престъпно действие, стига то да е извършено от цигани има своето оправдание, а полицията е виновна, защото изпълнява (понякога) задълженията си! Иронията отдавна е реалност в страната на абсурдите!

Altermedia България

9-ти ноември – съдбоносен ден в историята

vologez — Mon, 09 Nov 2009 10:29:46 +0000

Днес се навършват 20 години от падането на Берлинската стена, но на 9 ноември има и други годишнини от германската история.

9 ноември 1918 г. – с наближаващото поражение в Първата световна война кайзер Вилхелм II абдикира и социалдемократът Филип Шайдеман обявява първата германска република от прозорец на Райхстага. Известна като Ваймарската република, тя рухва през 1933 г., когато Адолф Хитлер и националсоциалистическата му партия вземат цялата власт.

9 ноември 1923 г. – в предходната нощ в мюнхенската бирария „Бюргербройкелер” започва първият опит на Хитлер за взимане на властта – т.нар. Бирен пуч – който е потушен от правителствените войски, при което са убити 16 щурмоваци от НСДАП, а Фюрерът след процес, който се превръща в пълен триумф за него е вкаран в затвора за година и половина. Там в затвора Ландсберг, Адолф Хитлер написва „Моята борба”, която и до днес е библията на националистите в целия свят.

9 ноември 1925 г. – основани са Schutzstaffel (SS). Първоначално като елитното подразделение за охрана на партията, по-късно прерастват във Waffen-SS (Войските-СС) и достигат до половин милион численост. В хода на Втората световна война СС са най-боеспособните войскови части и смайват света с невероятната си дисциплина, храброст и издържливост. Във Waffen –SS към края на войната воюват представители от почти всички европейски националности в това число и Българи под командването на щандартенфюрер Рогозаров.

9 ноември 1938 г. – В отговор на убийството на Ернст фон Рат, трети секретар в германското посолство в Париж от еврейна Хершел Гринспан, в цяла германия избухва народно недоволство. В нощта срещу 10 ноември са подпалени, разрушени или нападнати 1 668 синагоги и 815 магазина, принадлежали на евреи. Около 30 000 евреи са арестувани. Загиват около 90 души. Потрошеното стъкло от витрини и прозорци залива улиците на Берлин и други градове на следващата сутрин. Оттук идва и името на погрома – Kristallnacht (Кристалната нощ)

Днес се навършват 20 години от падането на Берлинската стена!Поради факта, че падането на стената е широко застъпено събитие във всички медии, ние решихме да ви представим няколко други интересни събития от историята на Германия, които по един или друг начин са оставили своя отпечатък върху общата европейска и световна история!

9-ти ноември 1918 г. – с наближаващото поражение в Първата световна война кайзер Вилхелм II абдикира и социалдемократът Филип Шайдеман обявява първата германска република от прозорец на Райхстага. Известна като Ваймарската република, историята й е изпълнена с много опити от страна на комунистически терористи да вземат властта по насилствен път. Време на беззаконие, инфлация, глад, безработица и мизерия! Рухва през 1933 г., когато Адолф Хитлер и националсоциалистическата му партия идват на власт!

9-ти ноември 1923 г. – в предходната нощ в мюнхенската бирария „Бюргербройкелер” започва първият опит на Хитлер за взимане на властта – т.нар. Бирен пуч – който е потушен от правителствените войски, при което са убити 16 щурмоваци от НСДАП, а самият Хитлер след процес, който се превръща в пълен триумф за него е вкаран в затвора за година и половина. Там той написва „Моята борба”, която и до днес е една от най-дискутираните книги в световната история, а по известност е достигнала статуса на свещенните религиозни книги като християнската Библия и Корана!

9-ти ноември 1925 г. – основани са Schutzstaffel (SS). Първоначално като елитното подразделение за охрана на национал-социалистическата партия, а по-късно прерастват във Waffen-SS (Войските-СС) и достигат до половин милион численост. В хода на Втората световна война СС са най-боеспособните войскови части и смайват света с невероятната си дисциплина, храброст и издържливост. Във Waffen–SS към края на войната воюват доброволци (!!!) от почти всички европейски националности в това число и Българи под командването на щандартенфюрер Рогозаров!

9-ти ноември 1938 г. – В отговор на убийството на Ернст фон Рат, трети секретар в германското посолство в Париж от еврейна Хершел Гринспан. Това слага връхната точка след серия от десетки провокации от страна на световни ционистки организации срещу демократично избраното от германския народ правителство на Хитлер! В цяла Германия избухва народно недоволство, което трудно може да бъде овладяно! В нощта срещу 10-ти ноември са подпалени, разрушени или нападнати 1 668 синагоги и 815 магазина, принадлежали на евреи. Потрошеното стъкло от витрини и прозорци дава и самото име на събитията – Kristallnacht (Кристалната нощ)!

Altermedia България

Сидеров, не реви!

AM — Mon, 09 Nov 2009 09:28:58 +0000

Политическа партия “Атака” обвинява телевизия “СКАТ” в налагане на цензура и клеветническа кампания. Това стана ясно от декларация на ръководството на семейната партия на Волен Сидеров, изпратена до медиите. В документа се уточнява, че не им се предоставя ефир за обратен отговор, научаваме от „Труд”. “Напомняме, че управителят на СКАТ ООД Валери Симеонов, неговият съдружник и съуправител Данчо Хаджиев и водещият на “Паралакс” Валентин Касабов са общински съветници от партия “Атака”, се казва още в лицемерната декларация.

Огромна е заслугата на СКАТ за популярността сред многобройните й зрители на Волен Сидеров и партийката му. Смело може да се твърди, че без тези зрители коалиция „Атака” и Сидеров с нея, нямаше да седнат в парламентарните кресла. Валери Симеонов обаче, който е собственик на “СКАТ” открито застана срещу слугинското поведение на белокосия вожд спрямо новият “месия” Бойко Борисов и резултатите не закъсняха! Сидеров тепърва трябва да очаква големите неприятности от безпринципното си и нелоялно поведение. Странното е, че все още намират наивници да му се хващат на тежките клетви и уверения във вярност на поетите ангажименти. Не му четат внимателно биографията, види се.

Altermedia България

Балада за Списаревски

AM — Mon, 09 Nov 2009 09:22:43 +0000

Представяме ви баладата на Светла Илиева за Димитър Списаревски и всички летци герои, които защитаваха небето на Родината от англо-американските терористи. Последните продължават и до ден днешен да убиват невинни хора по целия свят и да “освобождават” чрез бомби народите от живота и свободата им! За жалост зверствата им над собствения ни народ са забравени и вместо да пазят спомен за мъките, днес хората бълнуват за някакви несъществуващи западни ценности и мечтаят да тръгнат по илюзорния “евроатлантически” път, който ни е причинявал само злини в миналото и от който не може и днес да очакваме нищо добро!

Архангелов ден е!

Сам съм, други няма — Sun, 08 Nov 2009 08:34:16 +0000

Според нашата народна митология, Рангел е един от шестимата братя юнаци, които си разделили света. На него се паднала земята на мъртвите. Затова в народната лексика той е наричан „Рангел – душевадник”.

Фолклорната представа за Архангел Михаил го е възнаградила със справедливост и състрадание, единствен застъпник пред Бога за душата на починалия. „Когато умиращият се усмихва, значи Архангел Михаил подава златна ябълка, за да поеме душата му” – казват възрастни хора от Шоплука, “и много мъки изпитва умиращият, когато светецът закъснее“. Затуй народът вярва, че който тачи празника, ще умре бързо и леко.

За Архангеловден в миналото всяко семейство коли овен или шиле за почитане на мъртвите. Бедните на тоя ден купували малко месо, четири крака и овнешка глава. Главата и краката трябвало да бъдат опърлени на жив огън и после сварени цели на курбан.

За този ден стопанката на къщата меси специален обреден хляб - Рангелова пита, просорясана на пет места и богато украсена с тестени фигурки. В някои селища тази пита народът нарича „колак”.

Седнали край празничната трапеза, най-старият от домашните чупи обредния хляб на кръст, сипва отгоре вино от пръстена паница, а домакинята събира това вино отдолу с шепи и го пръска навред в къши за берекет, като благославя: „Свети Архангеле, Свети Никола и всички светии, помогнете ни, почитаме ви и на кръст колач сечем да се роди жито до пояс! Сега сшо можахме, а догодина с шо искаме ! Сега с паница, а догодина с бакъра!” После разчупва погачата и дава на всеки къшей хляб. Къшеят се поема с две ръце и се изрича благослов: „Колкото зърно в комата, толкова купни и здраве в дома! Амин!“

Имен ден на Ангел, Ангелина, Михаил, Михаела, Райчо, Райна, Рангел. Честито на именниците!

Altermedia България

124 години от победата при Сливница

Сам съм, други няма — Sat, 07 Nov 2009 12:12:17 +0000

Днес отбелязваме 124 години от героичната победа на българските войски в битката при Сливница. Това е едно от най- големите сражение по време на Сръбско-българска война, което започва два дни по-рано – на 5 ноември 1885 г.

Фронтовата линия при Сливница е разделена на 3 части, а съотношението е 12 000 българи срещу 25 000 сърби. Сутринта на 5 ноември започва решителното Сливнишко сражение. Към 9 часа сърбите напредват, но батареята на капитан Георги Силянов ги отблъсква бързо и без да даде жертви.

Българите започват контраатака при село Мало Малово, както е наредил княз Александър I Батенберг, и скоро сръбските части са принудени да отстъпят. Сражението се води предимно на този фланг, като сърбите извършват постоянни нападения, но без успех. В битката българската артилерия помага много на пехотната войска, чрез усилен огън, но въпреки това десният български фланг се изтегля до укрепените позиции поради липса на боеприпаси. Докато битката при Сливница е в разгара си, сръбската Моравска дивизия превзема Брезник и се насочва към левия фланг на българските позиции в Сливница. Шумадийската дивизия се съединява с Дунавската и Дринската при сливнишките позиции.

На левия фланг положението не е толкова добро за българите. Шумадийската и Моравската дивизия настъпват от юг и югозапад. Срещу тила на моравците, чийто щаб се намира в Брезник и които настъпват към Гургулят, са изпратени 1 950 души под командването на капитан Стефан Кисов. Въпреки че в крайна сметка е разбит, българският отряд забавя цялата Моравската дивизия в придвижването й към Сливница, където се решава изхода на войната, и заставя сърбите да отделят два батальона за прикритие от юг.

На 7 ноември, след нови попълнения и в двете страни сърбите достигат 40 000, а българите 32 000.

В ранната сутрин на 7 ноември капитан Христо Потов и воденият от него отряд се насочват към село Гургулят, където срещат 3 сръбски батальона, една батарея и един ескадрон и ги разгромяват в Битката при Гургулят. По това време сръбските войски на северния фланг се съвземат и си връщат част от изгубените терени. Българите контраатакуват. Капитан Марин Маринов – командващ Бдинския полк, нарежда щикова атака – „На нож”, като сам повежда бойците си и загива в боя.

По-късно Бдинският полк е подкрепен от плевенските дружини и една батарея. Развихря се ожесточена борба за надмощие, но сърбите не успяват да издържат и обръщат в бяг, от тук нататък ходът на сражението е решен. По обяд на 7 ноември българите минават в настъпление. Отрядът на капитан Коста Паница разбива сръбските войски при Ропот и Комщица и навлиза в Сърбия, като с това приключва битката при Сливница.

Само 10 дни по-късно Сръбската армия е изправена пред пълен разгром. Единствено намесата на Австро-Унгария спасява западната ни съседка от настъплението на българската армия. Българската победа в тази кратка война е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия.

Също така, на днешния ден, православните Българи, отбелязваме една от трите най-големи задушници - Архангелова (мъжка) задушница. На този ден се отдава почит към паметта на мъртвите, вечна признателност към офицерите и войниците, които жертваха живота си за майка България и обединението на нашия народ. Поклон пред паметта им!

Altermedia България