Лъжат ни. Не болниците са много, а лекарите са малко. А те са малко, защото заминаха. Ако вярваме на фолклорната статистика всеки ден от България си тръгват по един лекар и две медицински сестри. Заминават за Европа, където ги чакат, тъй като техните лекари пък са заминали в посока Съединени американски щати. Първо заминаха лекарите, които знаеха езици. После заминаха тези, които научиха езици в очакване българското здравеопазване наистина да опазва здравето на българите. Накрая започнаха да заминават и незнаещите езици – последната кампания за набиране на лекари за Германия съдържаше обяснението, че ще започнат работа след шестмесечен езиков курс.

Лъжат ни. Не закриват малките болници, защото в по-големите ще ни лекуват по-добре. И по-големите са на същия хал, на който са малките болници. И там липсват лекари. И там липсва медицинска апаратура. И там кувьозите са два и се молят нуждаещите се бебета в един момент да не станат три. И там парите не достигат. И там няма достатъчно специалисти, защото от десетина години системата на специализацията в България не работи добре, а в последните четири години не работи въобще. Затова няма специалисти за общинските болници. Много скоро няма да има и за областните, в които ни е обещано, че ще ни лекуват по-добре. В страните с добро здравеопазване има система за отглеждане на специалисти още от студентството. У нас лекарите се деквалифицират, работейки – защото им се налага да се занимават с всичко друго, но не и с повишаване на квалификацията.

Лъжат ни. Така наречената реформа, закриването на болниците тоест, не се прави защото във Франция имало само 80 болници, а в Белгия дори още по-малко. Франция и Белгия не могат да бъдат сравнявани с България. В богатите държави във всяка къща има по два гаража и в единия от тях има проходим по всякакви трасета джип. Отделно – пътищата им са добри, а почистването си е почистване. В България има сезони, в които някои селища са в пълна изолация. На пътищата не може да се разчита, на почистване – още повече. В България – за сведение на чертаещите в столицата реформата – доста болни все още ги возят с каруца от селото до общинската болница. Когато се закрива болницата в Царево и се казва, че нуждаещите се ще се лекуват в Бургас, това не значи, че трябва да се изчислява разстоянието от Царево до Бургас. Трябва да се изчислява от Резово до Бургас. Защото човекът от Резово вече няма да може да разчита на Царево, той също трябва да отиде в Бургас и километрите от 60 стават 120.

Лъжат ни, че въпросът не е политически. Ако здравеопазването беше деполитизирана дейност, нямаше след всеки избори да се сменят директорите на болниците, на здравните каси, на РЦЗ. Щом всяко ново правителство сменя всички шефове в здравеопазването, значи здравеопазването е не само политическа, но и корупционна дейност. Нашите хора трябва да са на възловите места, за да осигурят финансово болниците, клиниките и практиките на нашите хора. Какво е това, ако не политика в името на корупцията.

Лъжат ни, че до този момент не е било ясно от какви и колко здравни заведения има нужда. Тъй наречените здравни карти бяха направени и те доста обективно отразяват потребностите от здравни заведения в отделните населени места. Но здравните карти нямат задължителен, а само препоръчителен характер. Нали се сещате защо? За да се настроят в някои градове десетки клиники и имитации на болници, които да източват здравната каса. Това беше направено в мълчалив заговор между всички онези хора там горе, за да бъдат устроени техните хора по места. Лъжат ни, че това, което се прави, е реформа. Реформа е не да съкращаваш болници по бедност и от немотия, а да получаваш по-добър ефект със същите ресурси. Това, което се прави в момента, е начин държавата да се справи с наличната оскъдица от лекари, апаратура, експертиза, бюджет, а ние да се справяме със здравето си кой както може.

Лъжат ни за линейките и хеликоптерите. Защо да вярваме на една държава, която ни обещава линейка и хеликоптери, ако същата държава не е могла да се справи с пътищата, почистването на снега и други подобни по-лесни за справяне неща? Не се тревожим къде ще кацат хеликоптерите, ние сме сигурни, че тях няма да ги има.

Лъжат ни, защото човешкият живот не е важен у нас. Важни са парите. Влезте в една банка, след това влезте в някоя поликлиника. Ето, точно толкова голяма е и разликата между това, което у нас струва човекът, и парите.

Автор – Веселина Седларска

Българи,

Тия, които бълваха най-гнусните и долни лъжи, които хвърляха кал срещу святото за всеки честен българин име на водача генерал Луков, днес усилено разпространяват позиви с въпроса:

„Кой уби генерал Луков?“

На тоя въпрос целият народ отговори единодушно:

„Враговете на България! Тия, които не искаха да имаме народен водач!“

[Full story →]

Ако мечтаем за особена цивилизация, трябва да отстраним хората, които не са подходящи за нея. (Джордж Бърнард Шоу)

Предателите сред белите са по-голямо зло от нашите цветни врагове. (Макс Хамър)

За няколко от нашите съратници борбата с “антифа” се превърна в увлекателна игра, приличаща на футболното хулиганство. В тази игра противника старателно се проследява, напада и пребива, но без особени последици – все пак е бял. Затова не бива да бъркаме хулиганството с войната. На война противника се унищожава с помощта на всякакви средства и по всякакви начини. А някои дори следват правилото на fair play-а в борбата с “антифа”. Отчасти това изглежда нормално, все пак повечето от нас виждат в очите на антифа жалки подобия на противници.
И ето тук е грешката.

[Full story →]

Миналата година, през май месец, цяла България стана свидетел на едно нечовешко отвличание извършено с любезното съдействие на българските власти. Майката на две дечица от Асеновград, полякиня по произход, успя да отвлече едното, а няколко месеца по-късно и другото, в Полша.

Тогава, част от обществото се самоорганизира на няколко пъти, като протестите пред Полското посолство бяха отразени и тук, на нашата страница. За съжаление, всички тези протести, както и шумът който се вдига за няколко месеца около случая, явно са останали напразни. Българската държава за пореден път доказа, че се е превърнала в просто една празна дума, една машина за събиране на данъци и ограбване на народа. Държава, която съществува само на хартия и която в действителност не брани нито собствените си интереси, нито сигурността и интересите на обикновения гражданин.

Altermedia България

Гражданският съд в Полша отне временно правата на Тодор Василев върху децата му Павел и Николета, съобщи той пред Dnes.bg. Асеновградчанинът е получил уведомително писмо, в което има и друго решение на магистратите. Той трябва да плаща месечна издръжка от 800 лева за двете си деца.

Парите трябва да бъдат предавани на ръка, което на практика е невъзможно, защото бащата живее в Асеновград, а съпругата му Барбара с двете деца в Полша. Василев има право да посещава сина си и дъщеря си всяка последна събота от месеца от 10 до 18 часа.  Срещите обаче ще стават в присъствието на полски съдебен наставник, чийто хонорар трябва да се поеме от бащата.

“Времето за посещения при децата ми е прекалено малко, но и не мога да пътувам всеки месец до Полша, за да ги видя само за по няколко часа”, сподели Василев.

Той коментира, че определената от съда издръжка е непосилна за него, тъй като работи за 400 лева. На процеса за родителските права Василев е бил представен от полския си адвокат. Всички негови искания обаче са били отхвърлени.

Тодор Василев съобщи, че от както съпругата му Барбара отведе миналата година Николета, а после и Павел не е чувал изобщо децата си. Майката ограничава всячески контактите ми с тях, оплака се бащата.

Dnes.bg  припомня, че Николета беше отведена с полиция от Барбара и нейна приятелка от дома на бащата в Асеновград. Тогава Тодор Василев в знак на отчаяние легна пред колата. Грозните сцени на раздяла и насилствения начин на отвеждане на момиченцето възмутиха цяла България. Седмици по- късно със съдействието на полицията и полския консул бе взет и малкия Павел.

След отнемането на родителските права Василев сподели, че се чуства чужденец в собствената си страна. По думите му той не е срещнал подкрепа от никого от политиците в България, въпреки непрестанните опити да си върне децата.

“Тези политици са „Наглите” в бели якички”, отбеляза разочарованият баща.

Временното отнемане на родителските права на Василев ще трае докато разводът между него и Барбара стане факт. В момента тече дело по развода, заведено от полякинята. След това полският съд ще определи кой ще бъде официалният попечител на Николета и Павел.

източник – Dnes.bg

Ние, българите, не сме крадливо племе. Направиха ни такива. Нито по-рано сме били егалитаристи и етатисти, тоест хора, които искат всички да са равни в бедността и да разчитат на държавата за своето изхранване. Внушиха ни всичко това – чрез терор и пропаганда. Трудно ще намерите на земното кълбо люде, които да устоят на подобен дългогодишен и постоянен тормоз.

В края на четиридесетте години на миналия век комунистическата партия, която вече напълно е завзела властта, удавя в кръв всеки опит за противопоставяне, протест или дори несъгласие. С помощта на останалите отечественофронтовци и преди всичко на министъра без портфейл, земеделеца Никола Петков, тя приема Наредбата закон за народния съд и решението за създаване на „трудово-възпитателни общежития” – концентрационни лагери на смъртта. Сам синът на Димитър Петков става жертва на своята наивност. Комунистите го окачват на бесилото, а въпреки призивите на д-р Георги Михов Димитров от САЩ западните правителства не си мърдат пръста, за да спасят последния опозиционен лидер. Концлагерът „Белене” е приел първите си „питомци”. Те живеят под открито небе. Естествените сушинки им служат за подслон. Под ударите на милиционерските бичове усърдно строят първите бараки на главния град на концлагерна България, тази преизподня за инакомислещи.

Все по онова време Централният комитет на БКП начело със съветския гражданин Георги Димитров започва изпълнението на спуснатата лично от „бащицата” Сталин заповед: национализация на едрата и дребната градска собственост, коопериране на селското стопанство. На практика всичко е решено доста по рано. На 10 и 11 ноември 1944 г. Политбюро на ЦК на БРП (к) разглежда насоките на стопанската политика на Отечествения фронт. Изводът е, че държавата трябва да осигури планово и единно ръководство, организация и контрол на стопанската дейност. Частната собственост и инициатива се „запазва и зачита”, като й се дава възможност „да развива своите творчески сили и енергия”, но при „всестранно насърчение” на кооперативната и държавната инициатива. БЗНС, БСДП и останалите отечественофронтовски партии се присъединяват и de facto стават съучастници на комунистите в последвалите събития. След разгрома на закъснялата опозиция тукашните болшевики прегръщат като своя рожба лаконичното определение на френския анархокомунист Пиер Жозеф Прудон: „Собствеността – това е кражба”.

На 23 декември 1947 г. влиза в сила Законът за национализацията. Не само банкери и фабриканти губят собствеността си. Повече от 6000 притежатели на дребни предприятия са пролетаризирани. Накрая, между 1947 и 1950 г. окончателно е ликвидирана частната собственост в градовете. Всички протоколи за национализацията са подписани от прословутите тричленки. Те включват представител на БРП (к), кмета на населеното място – човек на същата партия или червен земеделец – и секретаря на местния отечественофронтовски комитет (болшевик, земеделец, бивш социал- или радикалдемократ, обикновен безпартиен кариерист).

Мракът на комунистическото робство напълно поглъща прекрасната ни Татковина.

[Full story →]

Единствената военна суперсила на света води войни с два милиона войници, които досега са погълнали един билион долара.

Въпреки че от почти 7 милиарда хора на планетата само 300 милиона и нещо са американци, на САЩ се падат повече от 40% от всички официално потвърдени военни разходи по света; При 4-процентов дял от световното население, това означава диспропорция от 10 към 1.

Допълнително към своите 1.445.000 активни войници Пентагонът може да посегне към 1,2 милиона национални гвардейци и други войници от запаса.

Около 30% от войниците, които се използват в Афганистан и в Ирак, са повикани на военна служба войници от запаса.

Националната гвардия на армията от началото на войната в Афганистан реактивира повече от 400.000 войници; През март 2009 г. на активна служба бяха въведени около 125.000 национални гвардейци и други войници от запаса.

Министерството на отбраната дава работа в САЩ и по света на над 800.000 цивилни служители. Пентагонът може също постоянно да посяга към повече от 3,5 милиона души, при което нито веднъж не е бил включван персоналът от фирмите с договор, които оказват помощни услуги.

Въпреки че вече е пропилян повече от един билион долара за войните в Афганистан и Ирак и повече от два милиона американски граждани са използвани в двете страни, властимащите на САЩ и техният президент на мира са пристъпили вече към приготовления за нови войни.

Фирмите за въоръжаване Боинг, Рейтеон и Дженерал Електрик няма да трябва да чакат повече.

В своята реч при връчването на Нобеловата награда за мир на 10 декември президентът на Съединените щати описа страната си като „единствената военна суперсила на света” и себе си като „главнокомандващ армията на една нация, която води две войни”.

Това беше първият път в историята, в който американски или друг държавен глава възхвалява своята страна като неоспорима водеща военна сила, момент в който носител на Нобелова награда за мир застава за това, че води не една, а дори две войни.

Независимо от това, дали връчването на най-почетната награда за мир в света чрез норвежкия комитет за Нобелови награди, е на правилното място и дали поводът за такива тоналности е подходящ, на Барак Обама остава най-малкото извинението, че неговите твърдения наистина се оказват верни.

Като главнокомандващ армията той фактически е отговорен за две големи и няколко малки войни, а неговата държава е без съмнение първата световна военна сила, която от десетилетия оперира неограничено на пет от шест обитавани континента и е разположила войскови части на всичките шест. Американските въоръжени сили поддържат в много държави общо 820 военни бази, в които има войници и оръжия – включително ядрени оръжия.

[Full story →]

Източник: Възпоменателна страница за ген. Христо Луков

SourceForge.net и GoogleCode не са достъпни за страни от черният списък, в който попадат Куба, Иран, Сирия, Судан и Северна Корея.

SourceForge.net е затворен за потребители от „неблагоприятни“ страни съобщава Arab Crunch. В черният списък попадат Куба, Иран, Сирия, Судан и Северна Корея. Текстът забраняващ потребителите от тези страни да използват сайта, се намира в условията за използване на SourceForge.net. Освен това, на жителите на тези страни се спира достъпа до GoogleCode. Тези забрани инициирани от държавни органи в САЩ, практически лишават разработчиците от „черния списък“ да участват в развитието и разработката на софтуер с отворен код.

Трябва да се отбележи, че събитието се случва почти едновременно с лицемерното изказване на държавният секретар на САЩ Хилъри Клинтън по темата за свободата в интернет, в което тя посочва, че всички потребители трябва да имат равен достъп до иновациите, информацията и идеите. Свободата в интернет за демократите разбира се е подобна на свободата на словото. Човек може да каже всичко, в демократични граници

Altermedia България

Тържествата по случай годишнината от ислямската революция започват днес в Иран. Ислямската република отбелязва годишнината от завръщането на аятолах Рухолах Хомейни в страната преди 31 години, което довежда до ислямската революция през 1979 г. Всички училища, влакове и кораби в страната ще ударят камбаните си точно в 9:33 часа. Това е моментът, в който на 1 януари 1979 г каца самолетът на завръщащия се от изгнанието си в Париж аятолах. През следващите 10 дни Иран ще празнува годишнината от революцията, която е на 11 февруари, денят, който символизира свалянето на подкрепяния от САЩ ирански шах през 1979 г. Иранският президент Махмуд Ахмадинеджад обяви, че на 11 февруари нацията нанесе решителен удар по “световната арогантност”.

Тази година, празникът идва в момент, когато Иран е погълнат от тежко политическо напрежение, което е провокирано отвън. Преизбирането на Ахамдинеджад на поста му на изборите от 12-ти юни доведе до една от най-тежките политически кризи в страната от ислямската революция насам. Някои от ранните опори на режима като Мир Хосеин Мусави и Мехди Каруби сега са негови платени от Запада опоненти, като критикуват властите за „измамническото“ преизбиране на Ахмадинеджад. Тяхното противопоставяне цели разтърсване на основите на режима и иска да доведе до разделение сред духовенството.

Altermedia България

Общинският съветник от псевдо-патриотичната партия и гардовете му пребиха пазачите на лифт в Боровец

Тази нощ полицията задържа скандалния общински съветник от “Атака” и президент на футболен клуб “Рилски спортист” Юри Галев. В ареста са още и неговият син Юри-младши и двамата му гардове Йордан Иванов и Иван Иванов. Рано тази сутрин зад решетките е прибран и Павлин Помаков. Причината за ареста на Галев и хората му е, че са пребили двама души от охраната на лифта в Боровец. Преди побоя Юри Галев-младши е поискал да му бъде отворен служебен вход на лифта, защото не пожелал да си купи билет. Пазачите обаче отказали и младият Галев повикал баща си. Много бързо след това охранителите на лифта били жестоко пребити от общинския съветник и гардовете му. В мелето се включил и непълнолетният, който удрял пазачите със скиорската си каска. Служителите на лифта са откарани в болницата в Самоков, където своевременно са подали сигнал в полицията. Органите на МВР са реагирали мигновено и отишли до мястото на инцидента. Според очевидци обаче, униформените само разговаряли с Галев, след което си тръгнали. Едва след като в медиите се публикува информация за такъв инцидент от МВР организираха спешна акция по задържането на побойниците.

[Full story →]

Политическите интереси на големите рушат страната от векове. Трусът само я довърши, а някой сега очаква едва ли не ние да помогнем…

Докато Наполеон Бонапарт си пробива стремглаво път към френската корона, отвъд океана едно парче островна земя (площ под 30 хил. км²) се бори за своята независимост от мощната империя. Хаити, наричано Перлата на Карибите, е най-големият износител на захар в света, но огромните печалби за Париж са на цената на ужасяващо отношение към местното население, превърнато в роби. Притиснати до стената, същите тези роби успяват да извоюват своята свобода от великия колонизатор. Това става през 1804 година. Същата, в която Наполеон става император. Хаити е единствената нация, спечелила независимостта след ръководен от роби бунт. Островната държава е първата цветнокожа република и втората най-стара в Западното полукълбо. Сега – два века по-късно, тя носи печалния етикет „най-бедната“ в същото това полукълбо. Редица историци твърдят, че невъзможността на Хаити да се отлепи от дъното е неизбежна последица от враждебната френска политика след войната за независимост. Други изтъкват недалновидните действия на Съединените щати, които в търсене на влияние в стратегическия район оставят нуждите на хаитяните на заден план.

[Full story →]

Волен Сидеров съобщи тези дни, че Яне Янев и Сергей Станишев щели да ходят заедно на гей парад на 10-ти март. Защо обаче патриотарът под наем забрави себе си, след като преди години яростно защитаваше правата на обратните сбърканяци. Това разбира се беше преди да стане най-големият “националист” и радател за морала на православната вяра, но както се казва – народът помни!

Altermedia България

Проявата се посвещава на болните с различна сексуалност

Само за няколко дни пространството пред клуб “Ялта” ще се превърне в галерия на открито. Там вече са подредени четири голямоформатни фотографии, част от международния уродлив проект „United in Diversity”. Идеята за изложбата се ражда през 2007 година, когато авторът на картините Михаил Вучков все още живее в New York и оттам става свидетел на събитията, съпроводили първия гей парад в България. По-скоро обаче идеята се ражда само и само, за да се спечели някой лев, защото всички знаят, че първият гей парад в България беше през 2008-ма. Такава дребна подробност не може да смути обаче един хомо-търсач на бързи средства. Тогавашното отношение на институциите и медиите към откровено хомофобските обществени нагласи става причина за създаването на facebook страницата – „Не на нетолерантността”.

Това провокира Михаил да организира кампанията “United in Diversity” и чрез един позитивен и естетичен поглед да постави пред обществото въпросите за толерантността във всичките й аспекти. „Не смятам, че една съвременна европейска държава може да си позволи да толерира хомофобско поведение, отношение или агитация по посока – „Бъди нетолерантен, бъди нормален”, споделя авторът и допълва, че идеята на изложбата е да подкрепи една общественозначима кауза в защита на изконните човешки права. Ние смятаме, че Българското общество не може да толерира подобни открити пропаганди на хомосексуализъм, педофилия и извращение и се надяваме, че ще се намерят добри хора, които да изразят протест под някаква форма! Експозицията може да се види до 2-ри февруари, включително.

Altermedia България